Международен ден на Паметниците на културата е гласуван на 18 април 1982 г. от Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ICOMOS) и по-късно потвърден от 22-рата Генерална конференция на ЮНЕСКО през 1983 г. Този ден предлага възможността да се увеличи обществената ангажираност към разнообразието на световното наследство и усилията, необходими за запазването и съхранението му, както и да се обърне внимание на неговата уязвимост. България става член на ЮНЕСКО на 17 май 1956 г. Българските обекти, включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО са: културни - старият Несебър (1983); Боянската църква (1979); Мадарския конник (1979); Рилският манастир (1983); Ивановските скални църкви (1979); Казанлъшката тракийска гробница (1979), Тракийската гробница при Свещари (1985); природни – Национален парк Пирин (1983) и резерватът Сребърна (1983). Несебър е разположен на малък полуостров на Черно море, основан 3000 години пр.Хр. от траките, считан за най-богатия град на архитектурни паметници от средновековна България, градът носи романтичния дух на старата Месемврия. Средновековната църква в квартал Бояна в София се състои от три сгради. Ценни стенописи от 1259 г. с високи художествени качества и неоспорим принос в европейската художествена култура. На северната стена са изобразени ктиторите севастократор Калоян, “братовчед царев, внук на сръбския крал Стефан”, и съпругата му Десислава, а на срещуположната стена – царската двойка Константин Тих Асен и Ирина, внучка на цар Иван II Асен и дъщеря на византийския император Теодор Ласкарие. Мадарският конник е уникалният скален релеф, изваян върху скалите - образец на средновековното българско изкуство, символизиращ мощта на българската държава от ханския й период е единствен в Европа. Около фигурата на конника са издълбани надписи. Рилският манастир (на снимката) е основан е през 10 век от св. Иван Рилски или от учениците му. Скоро след това манастирът се превръща в обект на поклонничество и щедри дарения от страна на владетелите. Бурната история на страната е оставила отпечатък и върху манастира. Той неколкократно е разрушаван и възстановяван. Ивановски скални църкви са около 20 броя средновековни църкви, параклиси и килии, разположени в пещери, издълбани в отвесните склонове на долината на река Русенски Лом. Намират се на 20 км южно от Русе, до село Иваново. Комплексът е обитаван през 13 - 17 век от монаси, много от които са били граматици и книжовници. Казанлъшката гробница представлява тракийска куполна гробница от края на 4-ти и началото на 3-ти век пр.Хр. Открита е в могила близо до град Казанлък. Състои се от преддверие, коридор, куполна гробна камера, изградени от тухли и камък. Свещарската гробница е тракийска елинистична гробница от първата половина на III век пр. Хр. Намира се в североизточна България, на 2,5 км югозападно от село Свещари, на 42 км североизточно от Разград. Разкрита е през 1982 г. под висока могила - Гинина могила. Национален парк е разположен в Пирин е планина -Югозападна България, част от Рило-Родопския масив, разположена между долините на Струма и Места. Отделена от планината Рила чрез седловината Предела, от планина Славянка – чрез Парилската седловина. Площ 2740 кв. км, средна височина1033 м. Резерватът Сребърна е биосферен резерват край село Сребърна, на 16 км западно от Силистра. Обхваща езерото Сребърна и територията край него. Основен растителен вид е тръстиката; растат и водни лилии, блатно кокиче, папур. През 2005 г. Бистришките баби са вписани като шедьовър в списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.
