УПИР — един от най-древните духове в славянската митология. Първоначално славяните вярвали в съществуването едиствено на две свръхестествени сили, които управлявали света — благотворните Берегини и злотворния Упир. Упирът бил символ на изначалното зло, по много неща напомнящ християнския Сатаната. Той стоял в основата на всяка несполука и всяко нещастие, властвал над земята през тъмната част от годината — зимата и постоянно се борел с Берегините за надмощие. На по-късен етап славянската религия се развила, появили се антропоморфни божества и Упирът загубил някогашната си водеща роля, но завинаги останал важна част от славянската митология. Превърнал се в безсмъртен зъл дух — кръвопиец, наричан вампир. Съвременната дума „вампир“ произлиза от старославянската форма онпыр, с характерното за старобългарския добавяне на звук „в“ пред голяма носова гласна (он), както свидетелства и традиционната българска форма въпир. (други наименования: онпыр, вопир, въпир, upir, upierz)
Произходът на думата упир, не е славянски, а прабългарски: вампир – думата има интересна история. Думата vampire в английски, произлиза от славянската дума "вампир" коята се появява за пръв път в 1600-те години в източната част на Балканите. Вампир се извежда от "упир", която за пръв се открива в староруски манускрипт от 1047 год., където един Новгородски княз е наречен "упир лихий", т.е., злобен упир. Произходът на самата дума "упир" е още по-неясен. Франц Миклошич предполага, че упир произлиза от uber, тюркска дума, означаваща "злодей" докато Andre Waillant предполага точно обратното. Karzimierz Moszynski предполага, че u-pir произлиза от сърбохърватската дума pirati – удрям, която си е българска заемка. Aл.Афанасиев се спира на славянското “пий” - пия, която според автора, може да е навлязла в славянския език от гръцки посредством църковнославянския A. Bruckner предлага руската дума “нетопир” – прилеп, която пък е посочена от Ф.Буслаев като староцърковнославянска. Думата вампир, в руски е упырь, украински упир, белоруски вупар, полски upior, upierzica, чешки upir, в сръбски от в 15-16 в. упир, после вампир, старобългарски вапиръ, въпиръ, сега вампир. В тюркските езици, в татарски се среща ubыr, при западносибирските татари uvыr, в чувашки vupar - митчини нощни демони. Например в представите на чувашите вупарът е нощен демон, който може да се превръща в старица. През нощта напада спящите хора, измъчва ги в съня им и може да причини смърт. Може да се превръща в котка или в кълбо вълна. Вупарът включително може да изяде Луната. В представите на славянските и изобщо на европейските народи, вампира е зъл демон, произлизащ от умрял човек, който през нощта излиза от гроба и напада други хора, пие им кръвта, убива ги и те също се превръщат във вампири. Виждаме почти сходна трактовка и при чувашите. Така че ако приемем наложилото се становище, че думата вампир, разпространена в почти всички европейски езици, произлиза от Балканите, то произхода и е от старобългарския език. По пътя на староцърковнославянския език е проникнала и при другите славяни, а по-късно, с нашумелите легенди за Влад Дракула, е достигнала до Западна Европа. Например в португалски vampiro, кимвърски fampir, в фински vampyyri, унгарски vбmpнr, турски vampir, които са също заемки. В гръцки, за вампир се среща също българската заемка βρνκόλακας – върколак. В санскритски се среща по-различната форма vetāla – вампир, в искашимски, вахански vaghd, сариколски vond – вампир, а в осетински, вампир е tugcыr, свързано с осетинското tug - кръв. Формата упир която се среща при повечето славянски езици, с изкл. на български и белоруски показва тюркско влияние и е възможно паралелно навлизане от някои тюркски език: кумански, татарски. Старобългарското въпиръ, показва точна аналогия с чувашкото вупар. В иранските езици, откриваме по-далечното, но в смислова връзка, в белуджи wap – сън. В тох./б/ prete* е вампир, сходно с еднозначното хотаносакско preta. Хипотетично може да се мисли че това е изходната форма, дала тюркското *upir/*wpir. При чувашите съществува и друг вид вупар, т.нар. вериселен. Това са духовете на убитите след раждането нежелани деца от извънбрачни връзки или от неомъжени жени. Превръщат се в нощни демони които мъчат майките си по време на сън, носят болести на обитателите на къщата, обикновено влизат през комина, могат да се превращат в човешки образ. За да се прогони вериселена, трябва в нападнатия дом да се вкара свиня, от която демонът се плаши и бяга. Трябва да посочим че при сарматските погребения, както при прабългарските, често явление е т.нар.обезвреждане на покойника. Осъществява се или чрез подбоя – ниша в дългата странична стена на гроба, където се полага тялото, след което отвора се зазижда с камъни, или с послесмъртно счупване на краката, вързване на краката на покойника. Това ясно показва че при прабългарите са съществували подобни представи за вампири и възможността на умрелия да носи беди и нещастия на живите.