Церът (Quercus cerris) е широколистно листопадно дърво със силно развита коренова система, която прониква дълбоко в земята. Церът е сравнително непретенциозен към условията на средата, като издържа и на високи и на ниски температури. Все пак, при ниски температури получава повреди, наречени "мразобойни", които се свеждат до замръзване на водата в тъканите му и образуване на пукнатини по стъблото, през които пукнатини след това навлизат патогенни организми. Расте при почти всякакви почви, но най-добре се развива в сиви горски почви и канелени горски почви. Церът е сухоустойчив вид и се развива оптимално в по-сухи и топли условия.
На височина церът достига до 30 - 35 метра. Кората му е много характерна, сиво-черна на цвят и дълбоко и грубо напукана. Поради това може да бъде разпознат и само по кората. Листата на цера са прости и продълговати, нарязани на няколко странични дяла. На дължина достигат до 15 см, а на ширина до 7 - 8 см. Всеки лист има от 5 до 10 двойки странични жилки, като всяка жилка завършва в заострения край на листните дялове. Листата са тъмнозелени отгоре и по-светли отдолу. Покрити са със звездовидни власинки.
Много характерна особеност на цера са трайните шиловидни израстъци около пъпките, които се запазват през цялата година и по тях той много лесно се отличава от всички останали наши дъбове. Церът е еднодомно растение, което означава, че и мъжките и женските цветове са разположени върху едно и също дърво. Женските са събрани на групи по 2-4, а мъжките са събрани в съцветия реси. Околоцветникът на всеки мъжки цвят е образуван от 5 - 6 сраснали жълто-зелени листчета. Всеки мъжки цвят има от 4 до 6 тичинки. Женските цветове имат напълно сраснал околоцветник, който е зелен на цвят, а самите цветове в момента на цъфтежа са малиновочервени.
За разлика от повечето други наши дъбове (летен, зимен, космат, благун), плодовете на цера узряват не за една, а за две години. Те са продълговати жълъди и светлокафяви на цвят. Разположени са в плодна купула ("калпаче"), от която се отделят след узряването и опадват. Самата купула е обрасла с дълги извити шиловидни израстъци, което отново лесно отличава цера от повечето други наши дъбове. Пределната възраст на цера е 600 - 700 години. Дървесината на цера не е широко използвана. Това се дължи на факта, че тя е сравнително нетрайна и има характерна неприятна миризма. Освен това, за разлика от тази на другите дъбове, тя няма ядро. Става приложима, ако се обработи с химически средства. Жълъдите на цера се използват за храна от някои животни.